Патрон

ИВАН БОГОРОВ

октомври 1818 - 1892

Ние трябва да благодарим, че има един Богоров! Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват- те ще ни разсмиват, но ще ни стряскат ... защото всички сега ... грешим против чистотата на езика ...

                                                                                         Иван Вазов

 

     Иван Андреев Богоров - книжовник, педагог, журналист и езиковед, е от хората, в които идеите и начинанията никога не следват нормалния път на бавното отлежаване, а се развиват бурно и търсят своето незабавно практическо решение. Негова заслуга е основаването и издаването на първия български вестник, той е един от първите издатели на новобългарска граматика, първият съставител на голям двуезичен речник и сред първите автори на пътеписи в бългаската литература.

     Роден е в Карлово, в семейство на занаятчия, където получава началното си образование. По- късно посещава Куручешменското училище в Цариград и Ришельовския лицей в Одеса (до 1843 г.). От 1845 до 1847 г. следва химия в Лайпциг. С помощта на Христо Георгиев завършва медицина в Париж (1858 г.) и се установява на практика в Цариград. По- късно учителства в България и е единственият наш представител на Славянския конгрес в Москва през 1867 г.

     Иван Богоров има заслуга да бъде създател и редактор на първите ни вестници - „Български орел” (Лайпциг, 1846 - 1847) и „Цариградски вестник” (1848 - 1862), с което въвежда журналистиката в живота на възрожденския българин с всички последици от това. Той е редактор на много популярното списани „Български книжици” (Цариград, 1858 - 1861); на първото българско икономическо списание „Журнал за наука, занаят и търговия”(Пловдив- Белград, 1862 г.).

    Нему принадлежи заслугата за първия опит да събере и издаде наши песни и пословици - „Български народни песни и пословици” (Пеща, 1842 г.). Той   е съставител и на първия френско- български речник (Виена, 1871 г.).

     През целия си живот Иван Богоров е обвиняван за своите понякога крайни увлечения към чистотата на езика, а от неговото име възниква понятието „богоровщина”- безогледно и като правило напразно усилие да премахне чуждиците. Едно от безспорните му постижения и заслуга е побългаряването на руските заемки. Днес малцина може би знаят, че десетки думи са навлезли във всекидневния ни живот благодарение на неговите усилия- бележка, вестник, връзка, загуба, околност, разноски, стопанин, чакалня, честит и др.

     Когато не открива подходящи изразни средства в народния език, Богоров не се бои да измисля свои. Така в „Първичка българска граматика” той сътворява граматически термини, с които си служим и до днес: сричка, сегашно, минало време и др. В още по- ранен период въвежда редица думи, които заместват турската и гръцката лексика: клопка (вместо капан), гледка ( вместо сеир), напреко ( вместо кестерме) и др.

     Но това не изчерпва заслугата му, тъй като в по- голямата си част тя е незрима. Иван Богоров полага усилия и до голяма степен успява да създаде у своите сънародници усет и съзнание за езиковата чистота и културата на речта. Равнодушието на тогавашната общественост и язвителността на интелигентските кръгове го тласкат в последните години от живота му към твърде абстрактната идея за създаване на твърде абстрактната идея за създаване на общ писмен език на всички славяни.

     Иван Богоров е от хората, които винаги вървят крачка преди времето си. Много от неговите начинания са оценени едва от потомството. Ако трябва да резюмираме делото му, той е сред онези, които тласкат българите да вървят по- бързо, по- смело и по- радикално напред, където ги очаква бъдещето на модерна европейска нация.  

 

БОГОРОВСКИТЕ ДУМИ

     Д - р Иван Богоров е сред възрожденците, които проявяват огромна грижа за българския език. Имало е нужда. В тази грижа  нашият патрон отново проявил особена изобретателност и активност.

     Някои от тези думи днес звучат направо куриозно – например редилник вместо думата от руски произход правилник;  беляз вместо герб,  бивалица – история; гостилня- хотел; прочетник за читател; прилич – за образец, модел ;плув – вместо кораб; мини-брод  - за днешната дума паспорт;вършатен – вместо действителен. Още съвременниците  на Богоров са иронизирали неговите предложения като самосвет – фотография; притурко – за прилагателно; презръчница – за заведение; книжатник – за секретар; ставник – вместо елемент.

     Но и до ден днешен ние използваме измислените от Богоров думи – предимство, обноски, кланица, разноски , чакалня, вестник, подплата, часовник, пратеник, забележка, деен, дейност, съдейност,съдник, отговорник . В езика ни д-р Богоров е възстановил ценни народни думи като молба, загуба, печалба, почит, челяд, слог, пряпорец .

     Ако използваме  словотворчеството на Иван Богоров могат да се получат изречения като -  В нашата училня има  самосебно  книговище, което ще рече – нашето училище има самостоятелна библиотека. Или  редилникът в тази гостилня е прилич на тъкмост, което ще рече – правилникът в този хотел е образец на точност.

     Но само благодарение на д-р Богоров можем да кажем – добрите обноски са предимство; прочети си вестника в чакалнята; ти си деен отговорник, а не съдник и се стреми да правиш по-малко разноски.

     Съратник и последовател на д-р Иван Богоров  е и академик Тодор Балан. Техните усилия стигат до пуризъм – т.н. краен стремеж за  чистота на езика. Тази особеност е имал предвид  “слънчевото дете на българската поезия” Христо Смирненски, когато пише своето  приятелскоиронично стихотворение “Баланиани”.

 

Творчество

  • „Български народни песни и пословици“ (1842)
  • „Всеобща география за децата“ (1843)
  • „Първичка българска граматика“ (1844) – първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като „Първичка българска словница“)
  • „Български орел“ (1846 – 1847) – първият български вестник
  • Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.
  • „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) – първият български пътепис, издаден самостоятелно
  • първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
  • „Академичен български речник“
  • „Упътване за българский език“
  • „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
  • „Цариградски вестник“
  • „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
  • вестник „Народност“ (Букурещ)
  • вестник „Турция“ (Цариград)
  • „Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874-1875)
  • „Селски лекар“ (Пловдив)
  • „Животът ми описан от мене“ (1879)
  • „Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880)